За книгата: 2016 / "...Бащата умря до полунощ и възкръсна преди зазоряване, в часа на утринния здрач . Когато се събудих, той седеше на кухненската маса - малък, слаб, плътно покрит с кожа, с рядка коса и големи уши, които сякаш бяха станали още по-големи в смъртта. Пред него имаше чаша - празна, защото мъртвите не ядат и не пият. Натроших черен хляб в чиния, залях го с вчерашното мляко и седнах отсреща. „Какво правиш, татко?“ – попитах го, но той не ми отговори, само поклати глава. Мъртвите не говорят - това е законът на гората…»